Д-р Анастас Анастасов                   gsm 0888 746 456

ФЛЕБОТРОМБОЗА НА РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

Флеботромбозата е заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена от дълбоката венозна мрежа.

Запушването на магистрална вена води до силно забавяне на венозния кръвоток и повишаване на налягането във венозната мрежа дистално от тромба. Повишава се пропускливостта на венозната стена. В тъканите се натрупват голямо количество богати на белтък течности.

При флеботромбоза в началото тромба не е фиксиран към венозната стена и лесно може да се откъсне. С венозния кръвоток той може да достигне до белите дробове и да запуши кръвоносния съд, по който кръвта преминава от сърцето към белите дробове или някое от неговите резклонения. Това усложнение се нарича белодробна тромбоемболия. Ако откъсналото се парче от тромба е голямо, заболяването може да има и фатален край. Постепенно около тромба се развива възпалителна реакция която го фиксира към съдовата стена .Този процес продължава около 5-6 дена.

След запушването на дълбокия венозен съд, кръвта достига до сърцето по околни по-малки вени наречени колатерали. Те обаче не могат напълно да поемат нарушения венозния кръвоток. Венозния застой персистира до реканализацията на запушената вена.

В развитието на заболяването се наблюдават три основни фази :
Остра – с продължителност около 7 дена.
Подостра – от седмия до тридесетия ден.
Хронична – от тридесетия ден до края на първата година.

По време на подострата и хронична фаза настъпва постепенно лизиране на тромба с възстановяване на венозния кръвоток. Този процес е съпроводен с увреждане на венозните клапи. Нарушаването на тяхната функция води до застой на венозната кръв в долните крайници в изправено положение. Това състояние се нарича посттромбофлебитен синдром.

В клиничното протичане на заболяването могат да се наблюдават оточен и предоточен стадий.

В предоточния стадий е налице запушване на немагистрална вена или има непълно запушване на голямокалибрена вена с кръвен ток около тромба . В този стадий белодробната тромбоемболия може да бъде първия симптом. Понякога се наблюдава субфебрилитет и ускоряване на пулса.

Отокът на крайника е най-важния симптом на заболяването. По нивото до което той достига, може да се съди за локализацията на дълбоката венозна тромбоза. При оток само на подбедрицата е запушена е дълбоката бедрена вена. При оток на целия долен крайник - запушването е на тазовите вени. Кожата на отеклия крайник е топла и ливидна на цвят . При повдигане на крака на високо отокът може да намалее, но обикновенно не изчезва напълно. Налице е тежест и болка в крайника.

Не рядко се среща и дълбока венозна тромбоза на подключичната вена. / синдром на Pagett-Schrotter/ Наблюдава се често при млади хора след физическо усилие. Отекла е цялата ръка. Подкожните вени са изпъкнали и не спадат след повдигане на ръката.

Наличието на оток и болка в крайника, които не отзвучават след почивка през нощта, налагат извършването на консултация със съдов хирург или ангиолог. Доплеровата сонография и особено дуплекс доплеровото скениране могат категорично да потвърдят или да отхвърлят диагнозата. Внезапно появилите се задух и силна болка в гърдите говорят за белодробна тромбоемболия и също изискват незабавна лекарска намеса.

При доказана флеботромбоза е необходимо болнично лечение. Необходим е пълен покой с повдигане на болния крайник на 10 см над нивото на сърцето и включването на Хепарин. Инжекционния Хепарин се застъпва и замества с пероралния антикоагулант Синтром , който трябва да се взема в продържение на 6 до 8 месеца. В някои западни страни се е наложило домашното лечение с използването на спринцовки с нискомолекулен Хепарин, които се поставят от самия пациет еднократно или двукратно.

Изследването на кръвта с определяне на протромбиново време или INR не може да докаже наличието на флеботромбоза . Това са методи чрез които се определя дозиравката на антикоагулантното лечение във подострия и хроничен стадий на заболяването.

След преболедуване от флеботромбоза се развива различно изразен посттромбофлебитен синдром . Дължи се на увреждането на венозните клапи и развиващия се венозен рефлукс. / Венозните клапи пропускат кръвта само в посока към сърцето. При тяхното увреждане се затруднява връщането на венозната кръв от долните крайници. /. Появява се отичане на крайника при продължително стоене в изправено положение, което изчезва след почивка и повдигане на крайника .

Колкото по-рано се постави диагнозата и започне адекватно лечение, толкова по-малки са пораженията на венозната стена и клапи. Настъпващия след това посттромбофлебитен синдром е много по-лек и лесно се поддава на лечение .

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ФЛЕБОТРОМБОЗА ?

При продължително пътуване със самолет или автобус на всеки час ставайте от мястото си и се разхождайте .
По време на пътуването носете еластични чорапи или чорапогащник.
Преди тръгване изпийте един Аспирин от 100 мг по време на хранене. При висок риск от флеботромбоза може да се направи нискомолекулен хепарин 2 часа преди отпътуване.
Пийте голямо количество течности.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ СЪМНЕНИЕ ЗА ДЪЛБОКА ВЕНОЗНА ТРОМБОЗА ?

Необходима е незабавна консултация със съдов хирург или ангиолог и извършване на доплерово изследване . До осъществяване на тази консултация легнете и повдигнете болния крайник на две възглавници така , че стъпалата да са на 10 см над нивото на сърцето . Движете се възможно най – малко . Можете да направите компрес със студена вода. Вземете един Аспирин от 100 мг .