Д-р Анастас Анастасов                   gsm 0888 746 456

     CКЛЕРОЗАЦИЯ НА РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

Многоуважаеми пациенти,
Болестта разширени вени /варици/ на долните крайници настъпва при разширяването на повърхностните вени на краката. Това не е само един козметичен проблем, а могат да се появат и оплаквания. Често се чувствува тежест в кра-ката, нощем се явяват крампи в прасците, кожата на подбедриците се оцветява, пациен-тите получават „сърбящи” или „горещи” отоци, особено в областта на глезените, стига се до чести венозни възпаления. След години кожата добива кафеникав цвят, могат при определени условия да се появят и незаздравяващи рани на подбедриците.

Най-честата причина за появата на разширени вени е индивидуално обусловената вродената слабост на съединителната тъкан. Клапите на повърхностните и на дълбоките вени гарантират при всички здрави хора нормално връщане на кръвта към сърцето. Клапите на вече разши-рения повърхностен венозен съд не са в състоя-ние да се затварят плътно. Кръвта се движи по дълбоките вени нагоре до слабинната област, където част от нея навлиза в повърхностната венозна система и се връща обратно към ходи-лото. Този патологичен кръговрат води до уве-личаване на вътревенозното налягане в по-върхностните вени, получават се отоци, появява се чувство за тежест и напрежение в крака.
Пръв белег за поява на разширени вени могат да са вече разширените малки подкожни вени и капиляри. С помощта на специализирани изследвания /напр. цветна дуплекс-доплер-сонография, светлинно-рефлексионна реогра-фия, венообтурираща плетизмография, флебо-графия/ може лекуващият лекар да установи кои венозни клапи са засегнати от болестта.

Според вида на разширените вени съществуват няколко методи за лечение:

Външна еластична компресия с меди-цински чорапи, чорапогащи или нави-ване на еластичен бинт – ежедневно.
• Оперативно отстраняване на разшире-ните вени – методът се прилага основно при заболяване на главните подкожни вени.
• Отстраняване на вената с лазерна сонда, сонда с втечнен азод или облитерацията й с помощта на радиовълни.
• CHIVA – метод: това е френски метод за корекция на кръвния ток по наличните запазени до момента венозни магистрали при амбулантни пациенти, като се отстраняват по оперативен начин само болестно променените участъци от веноз-ната система.
• Склерозация на вените – в разширените вени се инжектира един субстрат, което в момента Ви се предлага като на мой пациент/моя пациентка/. Склерозира-щият агент води до появата на асеп-тичен възпалителен процес на веноз-ната стена, чрез което се постига за-лепване на вътрешните стени на съда и запушване на разширената вена. Повече през така обработената вена не се движи венозна кръв, вената закър-нява и се превръща в съединителна тъкан. Този тип лечение е подходящ при разширение на малокалибрени вени на кожата и подкожието, при раз-ширение на ограничени участъци от главните подкожни вени, при всички метличковидни, мрежовидни вени и странични венозни разклонения на главните вени, както и при резидив след вече извършено оперативно лечение.

Склерозиращо лечение:
Варикозно промененият съд се пунктира с тънка игличка в стоящо, седящо или лежащо поло-жение на пациента /пациентката/. След това крайникът се повдига и се инжектира склерo-зиращия агент. Известни са много склеро-зиращи средства. Преди процедурата мое задължение е да Ви уведомя за вида на изпол-зувания склерозиращ агент. За да се получи по добър контакт на склерозанта с венозната стена може да се приложи метода на предварително инжектиране на малко коли-чество въздух /0,5 мл/ или препарата да се въве-де като пяна. Това малко количество въздух не е опасно. Веднага след инжектирането мястото на убож-дане се притиска със стерилен тампон. След то-ва се обува еластичен чорап или се навива ела-стичен бинт. Само при склерозиращо лечение на отделни метличковидни вени компресия с еластичен бинт не е необходима. При обширна варикоза лечението се извършва на няколко пъти, съобразено с допустимата доза склерозант, която може да се инжектира съобразно с телесната маса на пациента-/пациентката/.

Какви странични действия или усложнения могат да настъпят?

Сините петна/хематоми/ на мястото на инжектирането, ограничения оток, зачер-вяването на кожата и чувството за на-прежение са нормални оплаквания и по правило отзвучават изцяло след няколко дни. Непосредствено след инжектирането на скле-розанта може да се напипват болезнени и заде-белени уплътнения по хода на обработената вена, които също изчезват от само себе си след известно време. Кафеникавите оцветявания и трайни уплътнения по хода на вената са рядкост. Ако все пак се появят, изчезват след-ващите три до шест месеца в 99% от случаите.

При алергична реакция /спрямо склерозициращия агент, дезинфикционните средства, латекса на ръкавиците или превързочните материали/ могат да натъпят преходни отоци, сърбеж, кожни реакции, световъртеж, главоболие, метален вкус в устата, повръщане и други подобни явления. Тежки животозастрашаващи усложнения при правилно извършено склерозиращо лечение не се наблюдават. Ако при инжектирането на склерозиращия агент попадне част от него извън венозния съд /паравазално инжектиране/ се получава по-силно или по-слабо изразена болезненост или евентуално възпалителни промени на подкожната тъкан. Изключително рядко може това да доведе до образуване на ограничена кожна рана. Тя е лечима, но е необходимо време.

Ако някои от кожните нерви попаднат в обсега на склерозиращия агент може да се получи преходно чувство на изтръпване на засегнатата област или свръхчувствителност при докосване на кожата. Появата на отоци по обработения крак е рядкост, явлението е преходно, носенето на средства за външна еластична компресия е желателно, а ако причината е от застоен лимфен произход, може да се предложи медикаментозна или физикална терапия - мануелен лимфен дренаж. При лечението на големи венозни конволути /напр. по хода на вена сафена магна/ се образуват кожни съсиреци, които могат добре да се повлияват от последващата пункция с остра игла или с върха на скалпел /по принцип местна упойка не е необходима/ и изтискване навън. Склерозантът не трябва да навлиза във вътрешните вени. Затова се инжектира на много места по малко количество разтвор, а и активното движение след манипулацията също има превантивен характер. Инфекция след склерозиращо лечение е изключителна рядкост. Последващото антибиотично лечение по правило добре повлиява процеса. По-висок риск има при диабетно болни.

Успех от приложеното лечение:
Първопричината за разширените вени, това е слабостта на съединителната тъкан, не се повлиява от приложеното склерозиращо лечение. Възможно е след години отново да се появят на съседни места разширени вени, изискващи допълнителна склерозация. Препоръчва се редовно да се консултирате при Вашия лекуващ лекар. Възможна е на мястото на разширената вена да се появят нови „напукани” много ситни капиляри. Товя се наблюдава при светлокожи пациенти в 10-20 % от случаите. Необходимо е допълнително склерозиращо или лазер-лечение.

Обърнете внимание:

• Минимум 30 минути се движете активно след приложеното склерозиращо лечение. Подгответе се за това с удобни сандали или широки обувки, защото ще сте с компресионна превръзка.
• През следвашите дни също се движете активно пеша или карайте велосипед. Вашата професионална дейност и ежедневие в домакинството не се повлиява от приложеното лечение.
• По възможност не стойте дълго време прави на място или не седете с кръстосани крака. По възможност често повдигайте краката си.
• В легнало положение поставяйте глезените на високо и извършвайте леки упражнения /напр. сгъване и разгъраване на пръстите, кръгови движения в глезените/ .
• Не носете чорапи със стегнат кант.
• За жените е важно да не носят обувки с ток по-висок от 5 см.

След склерозиращото лечение е разрешено за кратко време да се под душа, като се препоръчва това да стане в края на деня, непосредствено преди лягане. Къпането във вана, ходенето на плаж или в сауна е желателно да се отложи докато носете външната еластична компресия.